Имаме ли право на съдим другите. Преди да започнеш да съдиш някой вземи неговите обувки, мини по неговия път, пробвай неговите сълзи, усети неговата болка и като се спънеш във всеки камък на пътя, в който той се е спънал… чак тогава можеш да му кажеш как да живее живота си !

Една от негативните черти на нашето поколение е да съдиш някой за това как той живее живота си.

Натовареното ежедневие, безпаричието, забързаният начин на живот започват да превъщат българина в завистлив, лош, мрачен и некачествен човек. Добродетелите в хората, за които сме слушали от родителите си вече започват да не са отличителна черта на българина.

Поговорката ” не е важно аз да съм добре, важното е Вуте да е зле” започва все повече да навлиза в нашето ежедневие. Много хора запълват ежедневието си с интересни пресъздадени истории и набези за хора, които изобщо не познават, и същите тези хора изобщо не поглждат себе си и това как те с нищо не превъзхождат другия.

До преди няколкого години всеки от нас имаше безброй много приятели. С течение на времето обаче те започват да се отсяват и малко по малко да напускат живота ни. И като си връщаме лентата на зад осъзнаваме,  че причините тези хора да не са в живота ни е една и съща- всеки е решил, че знае как ти трябва да живееш живота си.

От безумно много хора сме слушали как трябва да постъпим, как трябва да живеем, какво е трябвало да направим, а никой не си е дал сметка за това как той трябва да живее и къде са отишли човешките му добродетели.

Аз обаче имам друга теза за това как хората да живеят собственият си живот- всеки има глава на раменете си, нека да живее, както намери за добре!!! Не съдя хората, дори не се поставям на тяхно място и житейските им проблеми не са начинът ми на живот.

Хайде сега всеки, който чете този пост да помисли над думите ми и да види колко пъти е съдил някой, без да има това право, колко пъти се е бъркал в живота му и колко пъти е докарвал до лудост този  човек, без изобщо да има ясна представа от това как изобщо стоят нещата и дали въобще е трябвало да го прави. Предполагам, че никой няма да даде истински отговор.

Някакси сме отучили да живеем човешки, добротата в хората я няма, заобиколени сме от фалшиви приятели и хора, които никога не гледат себе си и своя живот. Много е лесно да критикуваш някой, да го съдиш и да се присмиваш, но никой не извървява пътя на другия. За мен такива хора са хора без интересен личен живот, хора без проблеми и хора без никакви качества.

Такива ли искате да сте в очите на другите???

автор Felix_Maximilian Bogoridi-Liven