Новото сърце.

Отреждането на централна позиция за етиката – неотложна и спешна нужда в наше време – предопределя господстването на „сърцето”, като жизнено-важно за свободата.

Темата за „новото сърце”, засяга общовалидните човешки ценности – съвест, свобода, търсене, диалог, отговорност. Християнската вяра не обезличава и не отменя това вродено богатство от заложби, напротив, облагородява го, изпълва го със смисъл, умножава го.

Следователно, става възможно споделянето на мнения и отговорности с всеки човек, копнеещ истината, справедливостта и братството. Действеното милосърдие намира в „сърцето”, т.е. в свободната, чистата съвест, своето ревностно пазено място. Ала в едно „комплицирано” общество, съвестта, сърцето, не могат да пренебрегнат примката на ограниченията и заобикалящите ги обстоятелства.

Днес сме разбираемо по-съсредоточени в разпознаването на „нагодения” характер, в известен смисъл „равнодушен” към съвестта.

Плод на тази тенденция е осъзнаването на т.нар. „структури на греха”. Затова християнската етика, църковните наставления, образователната дейност, катехизиса трябва да отделят специално внимание на социалните въпроси, на всичко, което засяга справедливостта в институциите, структурите, икономическите и политически организации.

Всички те оказват силно влияние върху всеки един аспект на човешкото съществуване, а оттам и върху християнския живот на отделната личност и семействата.

Поражда се определена бдителност към проявите на „политическо милосърдие”, към неразривността между способност и всеотдайност, между умствен потенциал и резултатност. Сложността, комплексността като аргумент, не бива да се използва за оправдание, а за стимулиране на вярата, която не може да бъде безучастна.

Така загубата на някои ценности, между които е солидарността и разпространението на индивидуализма, трябва да се изкоренят, не само като отрицателни черти на характера, но и от променените исторически условия, които рефлектират върху човешкия манталитет.