Въведение.

Започва нов етап от светата постна седмица.

До сега, от Septuagesima, живеехме с очистването и пречистването на нашата същност и живот. Това е целта на литургията на тези седем седмици. Чрез обуздаването на чувствата и страстите, чрез отказване, пост, молитва и дарение на милостиня ставаме по-приемливи за това, което от сега нататък ще най-важно, Божественото, Възвишеното  и Свето, което се разиграва пред нашите очи в продължение на две седмици на Светата Страст.

От днес започваме да участваме напълно в смъртта и възкресението на Господа. Това е сега най-важното, да се заемем напълно и да се изпълним с празниците и тайнствата на страданието и смъртта на Христос. По този начин стигаме до възвишените блага, за които тези празници са предназначени да ни пренесат.

В центъра на светата литургия е светият кръст.

Сега е наш ред да научим да оценяваме, разбираме и обичаме кръста в духа на Господа. Защото от кръста излиза спасението на човешкия род. От дървото на Раята дойде смъртта: от дървото на кръста идва животът.

На дървото в Рая Сатаната победи човека, на дървото на кръста Христос нашият Господ го победи (Прославление на светия кръст).

Но не само кръстът на Христос!

По-скоро да разберем, оценим и обичаме кръста на нашия Господ, нашата скръб, страданията и горчивините на живота!

Това е сега нашата задача. “Който иска да Ме следва, да се отрече от себе си, да вземе кръста си.