Първообразът на Хелоуин се е празнувал от древните келти между 31 октомв-ри и 1 ноември като денят на Самхейн/Сауин и като келтската Нова година. Кел-тите са вярвали, че на този ден починалите преминават отново в света на живи-те. Това събитие изглежда е било източник на страх, за което показват две тра-диции: (1) събирането на храна (преминало впоследствие в Хелоуин), което е свързано с вярването, че мъртвите, които са гладни, трябва да бъдат нахранени, когато почукат на вратата, за да не влизат в домовете на хората; (2) носенето на страховити облекла и животински глави (в днешно време – маски) с идеята ду-ховете  да бъдат уплашени и съответно да не навредят на хората. Образуването на днешния Хелоуин е свързано с реакцията на папа Григорий IV, който през 835  г. обявява 1 ноември за ден на всички светии. По този начин изглежда се е целяло едно християнизиране на деня на Самхейн, а това, което се е получило като резултат, е Хелоуин. Това не е било толкова лоша идея – да се запази фор-мата на празника, а да се промени същността, може би с надеждата един ден да отпадне и първата. Това, което обаче в днешно време е отпаднало, е християнс-кият смисъл, а около езическото ядро на празника се е развила една секуларна „празничност“. И макар че в днешно време Хелоуин е главно един маскарад, той не е съвсем безобиден, доколкото се опитва да романтизира смъртта и злото, правейки ги привлекателни и „забавни“. По този начин се размива границата между доброто и злото, подриват се духовните критерии на човека, а оттам до съзнателното практикуване на злото има една крачка разстояние. Чрез популяр-ната за Хелоуин фраза „Номер или лакомство“ (trick or treat), децата се науча-ват, че е нормално да отмъстиш на някой, който не задоволява твоето желание. По този начин се възпитава у тях егоизъм, нахалство и непослушание.За българина да празнува езически празници не е новост. Той предпочита ези-ческия календар на традициите, вместо православния календар на светците и празниците от Божествената история. В този негов езически календар попадат празникът на кукерите, Баба Марта, танците на нестинарите, а Хелоуин, макар и нов за нас празник, постепенно се намества като едно допълнение в тази пореди-ца от езически празници. Последният все още се счита за неприемлив за повече-то българи. Какви са мотивите за това обаче? Основният мотив не е, че поради православната ни вяра, трябва да внимаваме да не отдаваме поклонение на тъм-ните сили, а че празникът е чужд, „католически“ и нехарактерен за нашата кул-тура. Само че нещата на практика не стоят напълно по този начин. Докато опре-делено е факт това, че Хелоуин е чужд на нашия народ, то следващите две твърдения са неверни.Първо, Хелоуин не е католически празник, а е резултат от смесване на „Вси светии“ с деня на Самхейн. Самият „Вси светии“, макар че се е чествал на Запад, принадлежи на общото наследство на все още неразделената християнска Църк-ва, когато Изток и Запад са географски понятия, касаещи църковната юрисдик-ция, а не различни църкви. В православния Изток също съществува празник „Вси светии“, който е подвижен и се отбелязва в първата неделя след Петдесет-ница .Второ, не е вярно, че Хелоуин е нехарактерен за нашата култура – негова ана-логия е кукерството, при което отново чрез имитиране на злите сили, послед-ните трябва да бъдат уплашени. За разлика от Хелоуин, кукерството се счита напълно в реда на нещата, защото се приема като български обичай , който трябва да буди възхищение и патриотизъм. И точно в този контекст Хелоуин се счита за отблъскващ – не заради същността си, а само заради това, че няма щас-тието да бъде български. Кукерството може да е аналогично на Хелоуин, може да е езическо, но се счита, че „поне си е наше“. И тук изниква въпросът: нима бихме се поклонили на Сатаната, ако той беше българин? Нима бихме прие-ли исляма, ако той, а не Православието, беше традиционен за нашия народ? Всеки патриотизъм, който е извън Бога и води далеч от Него, не струва пукната пара. Много е тъжно, когато виждаме днес как българската християнска душа се разтваря в езичеството. Да се отдалечиш от Бога, по един или друг начин, – това е основният смисъл на понятието „грях“. А суеверието и страхът от тъмните си-ли, които се изразяват било от Хелоуин, било от кукерството, води точно натам. Българите на този етап не могат да осъзнаят, че средството за противодействие на Хелоуин не са нашите традиции, а нашата вяра. Съществува алтернатива на мъртвото езичество и тя е живият Бог.Проблемът на езичеството не е толкова във формата, колкото в същността. Вярването, че злото може да се изгони, като по някакъв начин бъде уплашено от човека, е несъстоятелно. По този начин вниманието ни се насочва към злото вън от нас, вместо към злото вътре в нас. А последното е много по-опасно. За-щото това, което е в човека, е същинският проблем, а не онова, което е извън него (срв. Марк 7:15). Ако човек се научи на една духовна хигиена, онова, което е вън от него, не би го притеснявало. То няма да е вече източник на уплаха, страх. Защото тъмните сили нямат власт над вярващия, при условие, че той е наистина отдаден на Бога. Когато обаче, в своите мисли, думи и действия, чове-кът се отдалечава от Бога, той им става подвластен. Последните не се плашат от костюми и маски, звънци и тикви, хора́ и огньове, а единствено от светлината на Бога, сияеща в нас. Затова защита от злото откриваме не чрез преобличане като самото него, а чрез праведен и свят живот в Църквата, която ни дава средствата за нов живот, в който вече няма място за страха от демоните, злото и смъртта.Негативната реакция срещу Хелоуин сред българите за съжаление не е плод на силна православна вяра, а на неприязън към чуждото. Тя не е градивна, а раз-рушителна. Всъщност колкото и да атакуват Хелоуин псевдо-патриотите, исти-ната е, че той чудесно се вписва в българския езически контекст, където ходим на църква, защото такава е традицията, кръщаваме децата си, „за да ги пазим от уроки“, където свещеникът е вид магьосник, свещите – средство за здраве, мяс-тото под купола на храма – „място за зареждане с енергия“, мартеницата – та-лисман, гробовете – места, където се оставя храна, „за да ядат мъртвите“, Ванга –  пророчица и светица, а Иисус Христос – просветен човек, наред с Рьорих, Дънов и Буда, но не и Господ Бог. Проявленията на езичеството са различни, но общото между тях е отдалечеността им от истинската вяра, която се заменя с един фалш. Хелоуин е просто поредната частица от този пъзел. Феликс-Максимилиан Княз Богориди-Ливен