Раждането на Христос: Всичко започва ДНЕС!
Много често произнасяме думата «днес» в ежедневието си. В много случаи употребата на тази дума се отнася до самия човек; казаното е свързано с нас, хората, с нашите дейности, с нашите планове. Например казваме: Днес искам да отида на адвентния пазар; днес ще започна нещо ново в живота си, ще си поставя нова цел. Силата на волята на човека играе важна роля във всички тези плано-ве. Има ли той смелост и желание да осъществи това, което възнамерява да направи? При Бога е съвсем различно, отколкото при хората. Когато Той иска нещо, то се случва (Бит. 1-2). Човешкото «днес» се различава коренно от Божието «днес».
В Стария завет често срещаме думата «днес» в две значения: профанно и богословско Думата «σήμερον» («днес») открива една нова реалност, едно ново време на спасение (Втор. 30:15-20). В божественото «днес» се разкрива решаващият фактор. «σήμερον» означава и изпълнението на обещаното (Втор. 5:3), откровението (Бит. 22:14). В СЗ е било ясно, че ако «днес» бъде загубено, цялото съществуване на човека е застрашено или дори загубено (Бит. 4:14). Това, което «днес» идва от Бога като слово към човечеството, трябва да се приеме сериозно и да стане част от човечеството. Божественото «днес» съдържа в себе си миналото и гледа с надежда в бъдещето, във вечността. Божественото «днес» винаги се отнася за времето след Божията намеса (чрез слово или дело), която възвестява или прави възможно ново време за съответните хора (Втор. 26:16-19).
Бих искал да се спра на тази идея и да я приложа към Новия завет, или по-точно към Евангелието от Лука. За Лука «σήμερον» почти се превръща в евангелска програма. Тази програма може да бъде видяна поне на три ярки места, където се появява новата реалност:
На първо място, престъпникът на кръста моли Исус да си спомни за него, когато дойде в Своето царство. Удивително е, че Исус му казва: «Днес („σήμερον”) ще бъдеш с Мене в рая» (Лука 23:43). Следователно покаялият се престъпник е първият, който влиза в рая заедно с Исус. За него новата реалност, новото време, а именно вечният живот, започва с «σήμερον», изречено от Исус.
На второ място, митарят Закхей в Йерихон иска да види Исус, затова се качва на една черница. И какво му се казва: «Закхее, слез бързо! Защото трябва (божествено δεῖ) днес да ти бъда гост („σήμερον”) в твоята къща» (Лука 19:5). След изповедта пред Исус, който го нарича «Господи», и след покаянието на Закхей божественият гост казва: «Днес („σήμερον”) на този дом се даде спасение […]». (Лука 19:9). Точно както за престъпника до Исус на кръста, за Закхей започва новата реалност, времето на спасението. И единият, и другият не пропускат да действат в решителния момент на срещата си с Господ; за тях тази среща се превръща в решаващо събитие, което оказва фундаментално влияние върху бъдещето им.
В Лука има трети пасаж, в който се среща думата «σήμερον». Този пасаж всъщност е най-важният «божествен днес» за човечеството: това е разказът за раждането на Исус.
Когато Исус се ражда, ангел Господен донася добра и важна новина на овчари-те в полето. «Не бойте се, защото ви възвестявам голяма радост […] Днес („σήμερον”) в Давидовия град ви се роди Спасителят; Той е Месията, Господ» (Лука 2, 9-11).
«Днес» бележи началото на една нова реалност, времето на изкуплението не само за пастирите, но и за всеки вярващ християнин.
Идеята за «днес» преминава като обща нишка и през произведенията на Отците на Църквата. Особено когато става дума за големите църковни празници – Великден, Теофания или Рождество Христово, те многократно говорят за актуалността и значението на празника за днешния ден. Така раждането на Христос не е минало събитие, което се е случило тогава, а раждането на Христос е актуално и се случва «днес», тук и сега.
Григорий от Назианз (†390) е осъзнавал тази актуалност, поради което се обръща към християните от своето време с думите: «[…] Спасителят, […] се ражда в една малка бедна гостилница. Нека почетем тази тайна! […] Сега ангелите се радват, сега пастирите са заобиколени от светлина, сега звездата изгрява на изток, за да се устреми към най-голямата и недостъпна светлина, сега влъхвите па-дат, докато поднасят дарове, разпознават Царя на света, правилно заключават от сътворената звезда към небесната. Сега Херодес се надбягва и убива малките […]. Нека се присъединим към тези, които му се покланят.”[2] Това е нашият празник, това е, което празнуваме днес: идването на Бога при човечеството, за да можем ние да дойдем при Бога […]. В Адам ние умряхме, но в Христос живеем, като се родихме с Христос, бяхме разпнати, погребани и възкръснахме с Него […]. Христос се ражда: прославяйте го! Христос идва от небето: отидете да го посрещнете! Христос се появява на земята: станете! Пейте на Господа, цяла земьо!» .
Лъв Велики (†461) също не се уморява да подчертава навременността на раж-дането на Христос като събитие на спасението, което се дава на вярващите сега и днес. «Днес Творецът на света излезе от девическа утроба. Днес Този, Който да-де съществуване на всички живи същества, стана Син на тези, които беше създал. Днес Божието Слово се яви облечено в нашата плът. […] Днес пастирите се запознаха със Спасителя чрез гласовете на ангелите […]. Днес начинът, по който трябва да се проповядва Евангелието, беше предварително определен пред тези хора, така че и ние да можем да провъзгласим заедно с небесните войнства: „Слава във висините Богу и мир на хората на земята, които са с добра воля! […] Когато се покланяме на въплъщението на нашия Спасител, ние очевидно празну-ваме началото на собствения си живот”» .
Що се отнася до Библията и отците на Църквата, то може да се обобщи по следния начин. Рождество Христово, т.е. раждането на Христос, трябва да се осъзнава и празнува преди всичко в сърцето на всяко човешко същество. «Майката Мария носеше [детето Исус] в утробата си, нека и ние да го носим в сърца-та си.» Да побързаме към яслите, за да срещнем Бога и Спасителя и в крайна сметка, както казва Лъв Велики, нашия живот. «Сега» и «днес» е мястото, откъдето започва всичко. «σήμερον» трябва да се вземе на сериозно и да не се пропуска. Със строфата на Източната църква за Рождественската вечерня на 24 де-кември, която се приписва на Константинополския патриарх Анатолий (†458), всеки иска да се радва на Рождество и да пее хвалебствени песни на Господа:
«Какво да Ти предложим, Христе!
след като Ти се яви на земята като човек заради нас?
Всяко създание ти поднася нашата благодарност:
Ангелите – песента, небесата – звездата,
влъхвите – даровете, пастирите – удивлението,
земята – пещерата, пустинята – яслата,
а ние, хората, Майката-Девственица.
Ти, Който си Бог преди всички векове, помилвай ни!»

Отец Феликс