Мило мое, сега ще ти разкажа най-хубавата и най-истинската приказка на света. Това е приказката за най-красивото и най-доброто Дете и за най-красивата и най-добрата девойка, и за техния приятел Данил.

Но защо се чумериш? Та нали всички деца са красиви и добри. Това са нашите земни ангелчета. Все пак това е нещо особено.

Девойката се казва Мария. Тя се е родила преди повече от две хиляди години, но е жива и днес. Тя е тук, в твоето сърце. Ако не вярваш, повикай я в молитва така: Пресвета Богородице, спаси нас! и ще почувстваш колко благо те милва тя.

А  момченцето? Е, нека това засега да бъде тайна.

А знаеш ли кой е Данил? Това е този малък тъжен пастир, който е свирел толкова хубаво на кавал, че и овцете и агънцата са го слушали. Само едно малко палаво агънце не е обръщало внимание на това и се отделило в гората. Заради това и Данил е бил тъжен.

Но виж ти чудо! Той видял в сумрака прекрасна девойка на магаре и човек в чийто очи искряла доброта и праведност. Това били Пресвета Дева Мария и нейният защитник Йосиф.

На Мария наистина й трябвала защита, защото нямала никакъв близък. А с нея се случило нещо невиждано и нечувано, най-голямото чудо на света.

Но за това ще ти разкажа по-късно.

Един лош цар издал заповед за преброяване на населението. Затова Пресвета Дева Мария и праведният Йосиф тръгнали за своето родно място Витлеем.

Вървейки през гората те видели едно премръзнало агне и го взели със себе си. На влизане във Витлеем, те срещнали младия Данил. Като видял, че той е тъжен, Йосиф извадил палавото агне от пазвата си и му го дал.

Данил благодарил на своите нови приятели и ги попита накъде са се запътили в тази студена нощ. Тогава Йосиф му казал, че отиват във Витлеем да потърсят място за нощувка.

– О, трудно ще намерите сега свободна стая, защото селото е препълнено с хора заради преброяването. Ако не намерите къде да се настаните, там при онова голямо дърво има един обор. Сега той е свободен, – казал Данил и се сбогувал със своите нови приятели.

И наистина, Пресвета Дева Мария и Йосиф напразно търсили  място във Витлеем, където да се настанят. Но за тях не се намерила нито една свободна стаичка в цялото село.

Пресветата Дева била много скромна. Затова тя помолила праведния Йосиф да отидат в обора, който им показал малкият овчар Данил.

Пътят до обора бил осветен по-ясно отколкото през деня. Никога звездите не са блестели така, както през тази нощ! Но една от тях била по-светла и по-чудна от всички останали.

Това е била нощта в навечерието на Рождество. На Пресветата Дева й предстояло да роди.

Всичко било чудесно и в тази тишина тя започнала да си спомня как когато била на три години, нейните прекрасни родители Йоаким и Анна я отвели в храма, за да живее там.

Ти знаеш, че тогава Църквата всъщност е била училище.

Със своето пречисто сърце тя е обичала Бога, както никой преди нея и никой след нея. А нашият Бог всичко вижда и всичко знае и като видял сърцето на Мария, изпратил архангел Гавриил да и каже, че по свръхестествен начин ще роди Богомладенеца Иисус. Пресвета Дева Мария била толкова послушна, че казала на архангела най-хубавата молитва: Нека бъде Божията воля! И ти казвай така в своята молитва и винаги ще ти бъде добре.

Родителите на Мария Йоаким и Анна се преселили в Царството небесно и свещеникът поверил грижата за нея на праведния старец Йосиф.

Но не само добрият Йосиф, но и небето и земята, и самият Бог, се грижели за нея в тази свята нощ.

Но какво се случило с младия Данил? Нещо чудесно трепкало в неговото сърце.

“Как да спя в топлото легло, докато моите уморени и премръзнали приятели се лутат по улиците на Витлеем? Трябва да ги намеря и да им помогна!”, мислел си Данил.

Като погледнал през прозореца, той възкликнал: – О, Боже мой, каква чудесна звезда има на небето.

– Виж, и в обора блести светлина! Може би все пак са тук? Може би им трябва помощ? Трябва бързо да отида при тях.

Оборът е бил много близо и Данил бързо дотичал до него. Неговото малко палаво агънце го следвало неотстъпно по петите.

– О, Боже мой, каква е тази чудесна светлина? – попитал малкият пастир.

Той боязливо почукал. И ето, на вратата се показал праведният Йосиф, но озарен с такова щастие и радост, че Данил на мига се стъписал.

– Какво ли толкова чудно се е случило с моя нов приятел? –запитал се малкия пастир.

– Даниле, Христос се роди!

– Моля? – попитало смутеното  пастирче.

– Казвам ти малък приятелю, Христос се роди! Ела и виж!

– Терирем, терирем, терирем…

– О, Господи, та това е най-хубавата приспивна песен, която някога съм чувал, – тихо прошепнал смутения Данил.

В главата му започнали да се появяват много въпроси.

– Дали така Майката приспива Детето или пеят самите ангели? И дало това е Дете или е Слънце? Къде се намирам? Нима обикновеният обор може да бъде по-красив от царския дворец?

– Виж как волът и магарето топлят със дъха си Детето и Майката!

– О, Боже, дали това е сън или е истина? – прошепнал Данил. – И дали това е Бог или е Дете?

– Това е Богомладенец. Казва се Иисус. Ето, наистина Христос се роди! Йосиф казал на смутения пастир: – Пристъпи спокойно при Него.

Данил се приближил бавно до Пресвета Богородица, която приспиваше в своя скут Божия Син и Своя Син. Изведнъж някаква тъга завладя чисто сърце на Данил.

– Защо сме такива ние хората? Вместо в царски палати позволихме най-красивото дете да се роди в обор!

– Даниле, това е Божията воля, казал му Йосиф.

– Но какво ще стане, ако настине? – попитал Данил, и бързо свалил своя топъл шал и го подал на Пресвета Богородица.

– Моля те, повий Го в този шал. Това ми е най-скъпия дар от мама.

След това извадил от джоба си своя кавал, подал го на Йосиф и му казал:

– Моля те, свирете с този кавал на Христос приспивна песен; това ми е най-скъпия подарък от татко. Нямам нищо друго да Му подаря.

Тогава Пресвета Богородица казала: – Ти му подари най-скъпия дар на света – любовта.

А Христос като че ли искаше да каже:

– Да, любовта е най-красивия дар.

Но вместо думи само отворил клепачите на своите красиви небесносини очи и се усмихнал на Данил.

Но тишината била нарушена от някакви необикновени гласове. Йосиф и Данил излезли пред обора.

И, ето чудо, там стоеше множество народ, които носеха безброй подаръци. Те се бяха събрали около един пастир, който им разказваше как в полето сред пастирите изненадващо слезли много бляскави ангели и един от тях им казал, че в един обор във Витлеем се е родил Иисус Христос, Спасителят на света.

– Дойдохме да се поклоним на Царя и Спасителя, на нашия Господ. Пуснете ни при него, – викаха всички в един глас.

Елате! – покани ги Йосиф.

Изведнъж настанала пълна тишина. Полека-лека всички влизали в обора с някакво чудесно страхопочитание, покланяли се до земята на Богомладенеца и оставяли своите дарове пред яслите, в които спял Христос.

След това коленичили, а една необикновена жена започнала да пее боговдъхновено.

Всичко било чудесно, изпълнено с празнична молитвена радост.

Опиянен от щастие, Данил се върнал в къщи, легнал в своето топло легло и заспал блажен сън.

Няколко дни по-късно във Витлеем пристигнали трима мъдреци от Изтока. По този дълъг и опасен път денонощно ги водела една необикновена, много, много сияйна звезда.

Според техните мъдри и много стари книги, тази звезда била знак, че се е родил Царя на царете. Те дошли да Му се поклонят. Донесли Му като дар царски подаръци – тамян, злато и смирна.

Минали дни и години, а свидетелите на Христовото раждане разказвали за първата рождественска нощ, за раждането на Сина Божи.

А Данил? Когато и да погледнел към обора или към небето и започнел да се моли на Христос, бързо си спомнял, че Христос е тук в неговото сърце, и препълнен с любов възкликвал:

– Ела, Господи Христе, моля ти се ела и се всели в сърцата на всички деца и на всички хора!

Това се случило преди две хиляди години. Тогава Христос е дошъл и завинаги останал в сърцата на всички деца и на всички добри хора.

Ако не ми вярваш и ти го потърси с молитва в своето сърце точно както и Данил. Тогава ще видиш, че Христос е тук и че ти, както и Данил, никога, но наистина никога, няма да го забравиш.

Отец Феликс