Сам.

Сам със своя Отец.

Сам стои и гледа неблагодарността на хората.

Сам скърби безмълвно. Човек няма.

Сам пие от горчивата чаша на предателството.

Тялото Му вече е цялото в рани, но и още ще последват. Раните на Кръста.

Но раните на тялото Му са малки пред раните в сърцето Му.

Един Бог седи и чака.

Стои изненадан от агресията на своето творение.

Никой няма да го защити, както му се полага.

Няма други думи. Каквото имаше да казва, го каза.

Сега мълчи.

Тялото Му е облечено с кръвта Му.

Любовта му е облечена с изключителното Му смирение.

Един Бог се унижава.

Като злосторник, богохулник, престъпник и краен.

Не се противи. Не се крие.

Не се опитва да демонстрира сила.

Оставя се на гнева на хората.

Отдава се на краят, който ще стане едно ново начало.

Сам.

Това помнѝ…

Сам е стоял Христос и е чакал.

Чакаше краят. Не чакаше изкупление.

Чакаше смъртта.

Чакаше доброволно да умре, за да живеем всички.

Това помнѝ…

Това си спомняй и плачи.

Плачи за предателството си.

Плачи за Божествената Му любов.

Плачи с тъга в себе си за своето кораво сърце.

Плачи с радост за милостта Му.

Не плачи за Него..

За теб и за мен плачи..

Отец Феликс