Сам със своя Отец
Сам.
Сам със своя Отец.
Сам стои и гледа неблагодарността на хората.
Сам скърби безмълвно. Човек няма.
Сам пие от горчивата чаша на предателството.
Тялото Му вече е цялото в рани, но и още ще последват. Раните на Кръста.
Но раните на тялото Му са малки пред раните в сърцето Му.
Един Бог седи и чака.
Стои изненадан от агресията на своето творение.
Никой няма да го защити, както му се полага.
Няма други думи. Каквото имаше да казва, го каза.
Сега мълчи.
Тялото Му е облечено с кръвта Му.
Любовта му е облечена с изключителното Му смирение.
Един Бог се унижава.
Като злосторник, богохулник, престъпник и краен.
Не се противи. Не се крие.
Не се опитва да демонстрира сила.
Оставя се на гнева на хората.
Отдава се на краят, който ще стане едно ново начало.
Сам.
Това помнѝ…
Сам е стоял Христос и е чакал.
Чакаше краят. Не чакаше изкупление.
Чакаше смъртта.
Чакаше доброволно да умре, за да живеем всички.
Това помнѝ…
Това си спомняй и плачи.
Плачи за предателството си.
Плачи за Божествената Му любов.
Плачи с тъга в себе си за своето кораво сърце.
Плачи с радост за милостта Му.
Не плачи за Него..
За теб и за мен плачи..
Отец Феликс