Съществуването на Бог

Според Тома Аквински съществуването на Бог е положение, следователно, се нуждае от доказване и може да бъде разумно доказано, като се следва естественият път на човешкото познание. Затова доказателствата за Божието битие изхождат от опита. Тези доказателства са пет:

1. От движението: Всяко движение предполага някакъв външен двигател. Този двигател на свой ред би трябвало да е задвижван от друг и т. н. Ала безкрайната поредица от задвижвани двигатели е абсурдна. Нужно е, следователно, да приемем някакъв пръв двигател и това е Бог.

2. От причинността: Всяко действие има своя причина. Редът на причините не може да е безкраен, защото всеки ред има начало. Отнемем ли първата причина, с това разрушаваме целия ред, а значи унищожаваме и последното следствие, което именно е и предметът на нашето разглеждане. Следователно има първа причина, която сама не е причинена – и тази причина е Бог.

3. От необходимостта: В света има множество неща, които могат да съществуват или да не съществуват. Ако всички неща са такива, то мислимо е и такова състояние, когато нищо не съществува. Но от абсолютното не-съществуване не може да се премине към съществуване. А това би означавало, че и сега нищо не съществува, което е очевидно абсурдно. Нужно е, следователно, да допуснем съществуването на нещо необходимо само по себе си, което именно е първопричината за всички останали необходими неща – и това нещо е Бог.

4. От степените на битието: В съществуващите неща е установима разлика по степен. Например можем да определим дадено нещо като повече или по-малко топло, като повече или по-малко съвършено. Но „повече“ и „по-малко“ може да има единствено там, където характеризираните по този начин неща отстоят на различно разстояние от една абсолютна съвършена мяра. Необходимо е, следователно, да допуснем реалността на нещо най-добро, най-истинно, най-възвишено и това превъзходно битие е Бог.

5. От целесъобразността на битието: Неразумните твари в света очевидно действат с оглед на някаква цел. Но целенасочеността на дадено действие предполага някакво предварително целеполагане, което несъмнено не може да бъде дело на лишени от разум и знание същества. Неизбежно е, следователно, да допуснем наличието на разумно същество, способно да зададе целта на съществуващото – и това е Бог.

Извод: Бог е висша съвършена реалност, той е първопричината на нещата и тяхната крайна цел.

Отец Феликс